"Поправеният" Бюджет 2026 е приет на първо четене от финансовата комисия в парламента

Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен от Министерския съвет (МС), предаде репортер на БГНЕС. 
Законопроектът със становище на МС бе приет с 12 гласа "за", 8 "против", без "въздържал се". 
Финансовият министър Теменужка Петкова представи параметрите на Проекта на Закон за Държавния бюджет за 2026 г., както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г. (АСБП 2026 – 2028), представляваща мотиви към Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2026 г. 
Бюджет 2026 се изготви в съответствие с приетия първи Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025 – 2028 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт, съответно същите се отразиха и в националните бюджетни документи. 
По отношение на фискалната политика се запазва приоритетът за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с цел повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда. 
Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 1,95583 лева за 1 евро.
Първоначално разработените проекти на бюджетни закони за 2026 г., които бяха одобрени от МС и внесени за разглеждане в Народното събрание (НС) през месец ноември тази година, бяха оттеглени с Решение №839 от 2 декември 2025 г. на МС. 
Разчетите за периода 2026 – 2028 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, основните допускания и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки. 
Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7% през 2026 г. 
В периода 2027 – 2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5 – 2,4%. 
Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. – 3,5%, и ще се забави до 2,9% през 2027 г., и до 2,5% през 2028 г. Прогнозата е потвърдена и от Фискалния съвет. Същата е близка до очакванията на международни институции като Европейската комисия (ЕК), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и други.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026 – 2028 г. е дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки.
Въз основа на допусканията през периода 2026 – 2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г. 
През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,0 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.
От 1 януари 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е в размер на 2300 евро за 2026 г., на 2505 евро за 2027 г. и на 2659 евро за 2028 г.
Данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост. 
Размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно – 50 402,3 млн. евро през 2026 г., 51 546,9 млн. евро през 2027 г., и 54 745,6 млн. евро през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 44 499,2 млн. евро през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 г., които не се проявиха в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025. 
При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство:
Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
Въвеждане на данъчно облекчение в Закона за корпоративното подоходно облагане за извършване на научноизследователска и развойна дейност (НИРД), при което на данъчно задължените лица, извършващи НИРД, ще бъдат признати за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им за НИРД, в годината на отчитането им, когато са изпълнени определени условия. В случай че в резултат на развойна дейност бъде формиран дълготраен нематериален актив, се предлага данъчно задълженото лице да има право да увеличи с 25 на сто данъчната амортизируема стойност на този актив;
Продължаващо действие на въведения от 1 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания) в увеличен размер и през 2026 г.;
Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили.
От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на променливата част на таксата по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 22 на сто.
Параметрите на разходите за прогнозния период са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките, както и с перспективите за развитие на публичните сфери, фискалните цели и приоритети на правителството. Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 54 051,9 млн. евро през 2026 г., 55 091,2 млн. евро през 2027 г. и 58 007,1 млн. евро през 2028 г. 
По националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 40,1% от БВП за 2026 г., 39,9% от БВП за 2027 г. и 40,0% от БВП за 2028 г. Следва да се отбележи, че при прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана е налице ефект, който води до спадане на тези разходи под 40 на сто.
Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026 – 2028 г., са както следва:
Увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро.
Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по т.нар. "швейцарско правило";  
Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително; 
Увеличение от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;
Прилагане на обща политика по доходите чрез увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 10% и отпадане на автоматичните механизми за определяне на размера на възнагражденията в определени сектори, обвързани със средната работна заплата;
Запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование;
Стартиране на Програма за подкрепа на лекарите специализанти с осигурени средства в размер на 30,0 млн. евро за 2026 г.;
Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5 077,8 млн. евро за 2026 г. при 4 563,7 млн. евро за 2025 г., или ръст от 11,3%.
Политики и мерки за оптимизация на разходите:
За периода 2026 – 2028 г. МС и кметовете на общини след преглед и оценка извършват оптимизиране на общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36-38 от Закона за администрацията с цел да се достигне намаление на общата численост с не по-малко от 5500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца, разпределени пропорционално за периода;
През 2026 г. размерите на индивидуалните основни месечни заплати на централните и териториални органи на изпълнителната власт, както и на посочени в чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията еднолични органи и техните заместници се определят в размер на последната индивидуална основна месечна заплата, определена към 31 декември 2025 г., освен ако в закон е предвидено друго. Промените на индивидуалните заплати на тези органи след 31 декември 2026 г. се определят в рамките на разходите за персонал и съобразно процентното увеличение на заплатите на служителите в публичния сектор.
Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,020 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3,165 млрд. евро и с европейско финансиране от 3,855 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).
Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти по приложение №3 към законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие (ББР) при условия и по ред, определени с акт на МС. 
Своите становища представиха социалните партньори – работодатели и синдикати. 
"Не виждам нито голямо плюскане, нито голямо харчене. Този бюджет при тези условия дава тази добре балансирана рамка, която успяхме да намерим", каза по време на дебата президентът на КНСБ Пламен Димитров. 
Лидерът на "Спаси София" и общински съветник в Столичния общински съвет (СОС) Борис Бонев подчерта, че по всичко личи, че бюджетът на държавата ще бъде приет и призова управляващите да обърнат внимание на няколко детайла, които те са свързани с транспорта. Бонев поиска сумата за субсидията за столичния градски транспорт да бъде увеличена и да достигне 83 млн. евро. "Необходимо е държавата и общината да имат равно въздействие и участие в осигуряването на транспортната услуга", каза той. 
Председателят на групата на "Спаси София" в СОС призова средствата за охрана на метрото, които възлизат на 15 млн. евро, да бъдат изрично записани, че са за това. 
"Държавата да бъде майка на Столична община (СО) и на София, а не мащеха. София е последният пристан за младите хора преди емиграцията", добави още Бонев. 

Общинската съветничка Ваня Григорова пък бе категорична, че пари за медицинските кадри има. 
Григорова е очаквала да има и по-голям обществен дебат по отношение на разходите за въоръжаване. 
Депутатът от "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) Асен Василев посочи, че приходната част на бюджета е надценена и то по начин, който е прогнозируемо грешен. Около 1,5 млрд. евро няма да бъдат събрани от ДДС, предупреди бившият финансов министър. 
Мартин Димитров от ПП-ДБ алармира, че 2026 г. има опасност бюджетният дефицит да е над 5% от БВП и обвини управляващите, че са се отказали от политиката на относително ниски данъци в България – политика, която е спазвана през последните 25 години. 
"Ще гласуваме категорично против от ПП-ДБ", съобщи той. 
Цончо Ганев от "Възраждане" се съгласи с повечето от нещата, казани от депутатите от ПП-ДБ. Според него, обаче, "няма вариант, в който да ни вкарате насила в еврозоната и данъците да останат такива" и това ще се види още следващата година. "Нека да сложим точка на това лицемерие", призова той. 
Какъв пример ще бъде България зависи само от нас, подчерта Мартин Димитров и обърна внимание, че в рамките на еврозоната са изключително успешните Балтийски страни. "Никога еврозоната не е била проблемът. Проблемът е правителството, което харчи ужасно много. Да не би някой от еврозоната да ни е накарал да харчим по този начин? За тези неща никой не ни е виновен. Еврозоната е платформа, но за да се възползваме от нея, ни трябват силни правителства", отбеляза той. 
Красимир Манов от МЕЧ заяви по отношение на разширяването на капацитета на подземното газово хранилище "Чирен", че управляващите два пъти са се издънили с този проект и два пъти с евросредства, а сега го правят през държавния бюджет, за да не ги разследва европрокуратурата. "Този проект трябва да изчезне", категоричен е той. 
Мехмед Салим от "Алианс за права и свободи" (АПС) заяви, че няма да подкрепят този проект на бюджет. 
Министър Петкова уточни, че за 2026 г. кабинетът очаква и "Лукойл" да заработи в по-пълен обем. 
"Намалили сме капиталовите разходи, за да може да балансираме бюджета", обясни финансовият министър. 

Петкова се обърна и към Мартин Димитров от ПП-ДБ с думите: "Като говорите, че това правителство харчи като луд с картечница, бъдете малко по-умерен. Имало е луд с картечница, но не е било при нас." 
"Първична помощ са джипитата, не са медицинските сестри", намеси се и Асен Василев, на което Петкова отговори: "За медицинските сестри, запишете си, г-н Василев, 100 млн. евро по оперативната програма." 
Предстои да бъде факт и т.нар. Пътна карта за пенсионната система, каза още финансовият министър.